Дъгест мост
Като дете Бетина имаше котка, но след това дълго време не. Едва през 2000 г. тя отново взе европейска късокосместа котка вкъщи, Багира, горда, суверенна голяма котка. „За съжаление преди няколко години трябваше да я пусна на дъгата на 20-годишна възраст“, разказва Бетина. Оттогава, след Багира, постепенно се появиха още членове на семейството.
Balu, мечката на групата, е типичен червен котарак, вече е на 12 години, но понякога все още е истински вихър. Тъй като приятел на Бетина неволно получи котенца, те решиха да вземат едно. Тогава Балу беше заедно с Багира, така че когато Багира почина, Балу не можеше да остане сам. „Роби дойде при нас, когато беше само на няколко седмици, той беше отгледан с бутилка, защото майка му беше починала, но беше истински борец“, разказва Бетина, която винаги е мислела, че има котка с ADHD. „Първите няколко седмици беше немислимо да спи цяла нощ“.

Двамата играеха толкова брилянтно заедно, че нито един филм не можеше да им се сравни.
Руст за възрастните хора
След това дойдоха Йоко и Нука (сега и двамата на 3 години), двамата бенгалци играят толкова брилянтно заедно, разказва Бетина, че нито един филм не може да се сравни с това. Те осигуряват много забавление, а Бетина и съпругът ѝ се грижат всички да са добре социализирани помежду си.
Защото съвсем скоро след това Амадеус се присъедини към групата, малко пакостник, но и чувствителен котарак, който от няколко месеца има нов приятел за игра, а именно Данте. „Така се облекчават малко възрастните“, разказва Бетина, която се е погрижила в апартамента да има достатъчно забавления. Двете Драскалки за котки, достигащи до тавана, много помагат за това. Бетина казва, че групата се редува, всички са или в хамаците, или на голямото легло. Но най-вече Амадеус е този, който като паяк се втурва нагоре и надолу по Maine Coon Tower.

Здрава група
Междувременно Бетина има прекрасна група, която е напълно в хармония. Но освен Балу и Робби, те имаха и бенгалски котарак за известно време, на име Моджо. За съжаление той живя само 4 години, защото се разболя. В началото той изобщо не беше социализиран, но те бързо овладяха това. "Той беше котка-мечта и ме засегна силно, когато умря", разказва Бетина, но не само тя беше засегната от това. Тъй като не го показаха на Балу и Робби в клиниката, групата беше разстроена, отказваха храна, не играеха и непрекъснато го търсеха.

Ние непрекъснато търсим нови пухкави приятели! Искате ли и вие да прочетете вашата история тук? Не се колебайте да ни уведомите, кой знае, може би ще ви изпратим съобщение.
Нямаме търпение! Кликнете на линка по-долу и попълнете въпросите!
Прочетете следващата статия

