Какво е Хелоуин без котки? Проникващите им погледи и загадъчна аура ги правят от векове символ на тази магическа нощ. Но знаете ли, че първоначално Хелоуин изобщо не е бил свързан с „страшни неща”? Зад тиквите, свещите и паяжините се крие вековен ритуал, изпълнен с истории за природата, прехода между светлината и тъмнината и, да, също и за котките. В този блог ще откриете как котките са получили главна роля в историята на Хелоуин, какво наистина означава този празник и как можете да го отпразнувате с вашата котка.
Произходът на Хелоуин: откъде всичко започна
Много преди да има тикви и костюми, келтите празнуваха на 31 октомври Самхайн: празник на прехода между лятото и зимата. Те вярваха, че в тази нощ границата между света на живите и мъртвите става по-тънка.
💡 Духовете можеха за кратко да се върнат, затова хората запалваха свещи, за да се защитят.
Котките също бяха смятани за пазители на неизвестното: същества, които можеха да се движат между световете. Тяхното нощно поведение и мистериозен поглед ги правеха перфектния символ на всичко необяснимо. Така бавно се появи вековната връзка между котките, магията и Хелоуин.
Вещици, суеверия и котки: вековна връзка
През Средновековието мистичният образ на котките придоби тъмен оттенък. Хората вярваха, че вещиците имат котки (особено черни котки) като спътници. А понякога дори се превръщали в котки, за да се промъкват незабелязано през нощта.
Това суеверие се разпространи много бързо в Европа. Котките станаха символ на неизвестното, на магията и понякога на страха. Котките станаха символ на неизвестното, на магията и понякога на страха. За щастие вече знаем по-добре: котките не са тъмни същества, а умни, интуитивни животни, които перфектно пасват на мистериозната атмосфера на Хелоуин.
Любопитни защо черните котки носят късмет?
Прочетете също: Черните котки носят късмет
Днешният Хелоуин: смес от страшно и уютно
Днес Хелоуин не е само за страх, а за креативност и забавление. Тикви на перваза на прозореца, чаша топъл шоколад и котка, която любопитно гледа навън, сякаш вижда духове.
Така празнуваш Хелоуин заедно с котката си:
- Създайте уютен ъгъл с одеяло, Драскалка за котки и малко хелоуинска декорация
- Използвайте безопасна декорация (по-добре без истински свещи или отровни растения)
- Играйте със светлината. Котките обожават сенки!
- Направете снимка на вашата котка и я споделете с @rhr_pets
Защо Хелоуин не е пълен без котки
От стари ритуали и вещерски истории до ужаси и вкусни лакомства: котките са част от Хелоуин както луната е част от нощта. Тяхното мистериозно поведение, тихият поглед и своенравното очарование правят вечерта просто малко по-интересна. Затова запалете свещ, осигурете на котката си удобно място и се насладете заедно на най-страшната вечер в годината.
Искаш ли да участваш в томболата?
Разкажете в коментарите за най-странния момент с вашата котка!
11 отговора
There is something quietly unsettling about the way my cat stares at things that are not there. It happens most often when I speak to him, as if my voice calls up a presence only he can perceive. His ears tilt, his head turns slowly, and his eyes widen with that intense, unblinking focus—following a shape moving through empty air. In those moments, the room feels inhabited by something I cannot name, as if I have stepped into only one layer of a place that holds many. I have come to believe that cats do not truly live with us, but alongside us, in a world slightly offset from ours. And when he gazes into that unseen space, I sometimes wonder—very quietly—whether he is the one watching the ghost, or whether the ghost is watching me…
In Japan, they say there are spirits wandering in homes, invisible and caring for it when you treat home with respect. I like to see that this way. Other options are too terrifying!
Vor vielen Jahren saß meine geliebte Katze Shenzi (sie ist leider seit 1 Jahre nicht mehr bei mir :-( ) vor meinem Wohnzimmerschrank und hat versucht dahinter zu kommen. Richtig ausgiebig und mit Nachdruck.
Als ich ihn dann verschoben habe, war meine Schlange, eine Natter, dort versteckt.
Ich hätte nicht bemerkt, dass sie mir ausgebüchst war.
Ohne das Starren und Scharren von Shenzi hätte ich den Ausbruch erst viel später bemerkt.